снимка: www.rnhm.org /Регионален природонаучен музей –
гр. Пловдив/
Пепелянката е най-често срещаната отровна змия в България.
Тя се счита за най-опасна за човека сред отровните змии в България поради широкото си разпространение в по-населените ареали и надморски равнища в страната, както и поради високата токсичност на отровата си.
Количеството отрова, което въвежда при ухапване превишава това на усойницата.
Неправилно на много места пепелянката се бърка с усойницата.
От нея тя се различава главно по рогчето на горната част на муцуната.
У нас е характерна за низините и предпланините и много рядко достига до 1400 метра надморска височина.
Като цяло е доста „мързелива“ и рядко хапе без причина.
Предпочита да избяга, при възможност.
Когато я стреснете реагира различно – остава неподвижна или съска и бяга или в редки случаи, направо хапе.
Пепелянката е с по-дълги отровни зъби в сравнение с усойницата и може да нанесе ефективно ухапване по долните крайници, през по-тънĸи обувки или панталони.
Видовете ухапвания според това дали е въведена в жертвата отрова биват сухи (отрова не е въведена – няма пареща болка и оток) и ефективни, които според количеството въведена отрова биват леки, средни и тежки.
Последните се съпровождат с пареща болка на ухапаното място и бързо развиващ се оток.
При тежки ухапвания към 20-та минута от ухапването, човек изпитва слабост, виене и може да загуби съзнание.
Един час след ухапването – отокът обхваща крайника, пострадалият не може да се движи, започва повръщане.
Общото му състояние се влошава към втория час след ухапването.
Проявяват се симптомите на интоксикация.
Прочетете още на:
facebook групата /Земноводни и влечуги в България
Прочетете още в Определител на земноводните и влечугите в България